Кметът",документален филм, посветена на драматичната и изпълнена с превратности съдба на един човек, запазил достойнството и морала си въпреки сложните житейски ситуации.
Новият филм на изтъкната документалистка Адела Пеева, разказва за най успешния и най-дълго управлявал кмет на София ( 10 години 3 месеца и 15 дни!) - инженер Иван Иванов.
По негово време наричали София „Малкия Брюксел” и „Виена на Балканите.
Инж. Иванов е управлявал София от 1934 до 1944г.
Следен както преди 9-ти септември, така и след това, споменът за него остава предимно между кориците на досиетата – и на тайната полиция на Царска България и на Държавна Сигурност на комунистическа България.
Осъден от Народния съд на смърт а след това „помилван” поради липсата на специалисти хидролози като него, той остава жив само благодарение на недостижимия си професионализъм и до края на живота си работи за изграждането и благото на столицата на България.
Филмът е не само разказ за живота на този изключителен човек, но и изследва ролята на отделната личност в историята, опитва се да отговори на въпроса възможно ли е да запазиш морала си в момент, в който той може да се окаже само един ненужен товар.
Според мен, Адела Пеева отново доказва своя безупречен кинематографичен професионализъм. Най-голямото достойнство на "Кметът" е неговата сдържаност. Въпреки крещящата несправедливост, проявена към този човек, филмът нито за момент не си позволява излишна емоционалност, оставяйки фактите от биографията му да говорят вместо думите на упрек или осъждане на виновниците за неговата нелека житейска съдба по времето на комунистическото управление
Осъден от Народния съд на смърт а след това „помилван” поради липсата на специалисти хидролози като него, той остава жив само благодарение на недостижимия си професионализъм и до края на живота си работи за изграждането и благото на столицата на България.
Филмът е не само разказ за живота на този изключителен човек, но и изследва ролята на отделната личност в историята, опитва се да отговори на въпроса възможно ли е да запазиш морала си в момент, в който той може да се окаже само един ненужен товар.
Според мен, Адела Пеева отново доказва своя безупречен кинематографичен професионализъм. Най-голямото достойнство на "Кметът" е неговата сдържаност. Въпреки крещящата несправедливост, проявена към този човек, филмът нито за момент не си позволява излишна емоционалност, оставяйки фактите от биографията му да говорят вместо думите на упрек или осъждане на виновниците за неговата нелека житейска съдба по времето на комунистическото управление
на България...ОР+
АДЕЛА ПЕЕВА, РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ НА ФИЛМА "КМЕТЪТ"
Документалният филм на режисьорите Адела Пеева (и сценарист) и Антоний Дончев - “Кметът” е за една уникална личност, за съжаление забравена от днешните софиянци - инж. Иван Иванов, най-продължително управлявалия кмет на София (1934-1944).
На него столичани дължат водата от рилския водопровод и построяването на язовир “Искър”.
Кметът Иванов е инициатор на първия градоустройствен план на столицата, част от който са сградите на Народната банка, Съдебната палата, Министерството на вътрешните работи и Телефонната палата.
Иван Иванов е арестуван по време на Народния съд, животът му е “изтъргуван” срещу плановете на язовир “Искър”. Погребението на кмета е на 20 юни 1965 г., и на него се стичат множество софиянци.
- Г-жо Пеева, защо инж. Иван Иванов е смятан за най-добрия софийски кмет?
Не познавам работата на останалите кметове. Те са 60 - г-жа Фандъкова е 61-ият. Но този човек е имал още приживе признанието на хората. Нарекли са на негово име пътека над София, която минава по трасето на Рилския водопровод. Вярно е, че останал несменяем, защото е назначен от правителството на Кимон Георгиев, а не е бил избран с партийна листа. Животът му е пълен с творчество и дела.
В. Труд
Точно сега – в момент, в който доскорошният столичен кмет управлява като премиер – е подходящо да се обърнем към историята си и да видим документално-биографичния филм за онзи софийски кмет, наричан по негово време „единадесетия министър” на България и „некоронования цар” на София – инж. Иван Иванов.
По време на войните в началото на ХХ век участва като доброволец в санитарните команди в гр. Ямбол – през Балканската война (1913 г.), и като подпоручик в железопътните строителни бригади в Македония – през Първата световна война (1918 г.).
В мирно време работи като хидроинженер в отдел „Водни строежи” в Министерство на земеделието и държавните имоти (1919 г.), а после в отдел „Водоснабдяване и канализация” в Столичната община (1919-1924 г.).
Сестра му Мария е съпруга на адвоката Димитър Дъбовски, който става защитник на инж. Иван Иванов пред Народния съд.
С изграждането на водопровода инж. Иван Иванов се бори да осигури трайното водоснабдяване на българската столица.
В чест на столичния кмет
Гражданите К. Стоев (текстописец) и Ив. Миленков (автор на музиката) посвещават марш на инж. Иван Иванов:
Столичани ще Ви помнят
зарад Рилската вода –
бистрите води на Рила
докарахте в града.
Горда София празнува
тая свежа благодат.
Името Ви ще е Рилски
и во веки веков!
Документалният филм на Адела Пеева и Антоний Дончев е първият опит за реабилитация на този достоен българин в паметта на поколенията след насилствената забрава от времето на социализма.
Доста от тези подробности научих от филма „Кметът”. Както и че точно Елин Пелин е настоял за изключването на инж. Иван Иванов от БАН. Както и че е бил с досие и преди 9 септември (защото е работил с комунисти, като Петър Славински и Орлин Василев), и след това (последният, естествено, не си е мръднал пръста за него). Според челичения догматизъм и идеологическата параноя не само е опропастен животът на кмета и семейството му, но и дейността му в общината десетилетия е забулвана в тайни.
И филмът е изключително полезен - изважда важни факти от живота и дейността на своя герой през хроники, фотоси, страници от досието и интервюта с дъщерите му Бистра Иванова-Манова (основно) и Елза Иванова-Маринтьова (епизодично), както и с историците Искра Баева и Елинка Бояджиева. И от чуто-видяното се налагат неизбежните асоциации и носталгични паралели между тогавашна и днешна София. Да им завиди човек на столичани по времето на инж. Иван Иванов...
Въпреки че показва града от различни ракурси (има и откъси от „Един ден в София” на Захари Жандов), планината - от едно време и днес, събития от царство България и Народната република, филмът акцентира - смислово и визуално - върху Народния съд и разсечените от новата власт съдби. В търсене на по-ефектно въздействие, авторите прибягват и до актуалните в документалното ни кино възстановки (в ареста), но, макар и деликатни, макар и с физическо приближение до Иван Иванов (Валентин Танев), те по-скоро дращят органиката на филма. В този аспект ми липсваха имената на участниците – по-чисто би се гледал с тях.
В “Кметът” Адела Пеева продължава заниманията си с политическия вампиризъм от “Развод по албански” като документален екшън. Адекватно е съавторството й с Антоний Дончев, показал абсурда на социалистическата ни външна политика в „Частно разследване”.
„Кметът” надскача юбилейността на първоначалния проект (по случай 130-годишнината от провъзгласяването на София за столица) и се превръща в поредното вълнуващо документално разсъждение за българските нагласи и травматичната ни национална участ.
Горещо ви препоръчвам този филм, а аз самата вече очаквам новия проект на Адела Пеева, посветен на летеца-авантюрист Димитър Списаревски-Спаич...ОР+
Геновева Димитрова
На процеса Иван Иванов е обвинен, че е профашистки агент, защото е бил кмет по времето, когато България е съюзник на Германия във Втората световна война. Имало е обаче един доклад до Народния съд, в който се посочва, че той никога не е бил привърженик на фашистката идеология.
- Кое ви привлече - работата му като кмет или драматичната му съдба?
- Възможно ли е днес да се повтори неговият стил на управление?
- Защо избрахте Валентин Танев за ролята на кмета?
В. Труд
НОВО НА БЕЛИЯ ЕКРАН: ДОКУМЕНТАЛНИЯТ ФИЛМ ЗА ЖИВОТА НА ПОСЛЕДНИЯ СТОЛИЧЕН КМЕТ НА ЦАРСКА БЪЛГАРИЯ
„Кметът” – България, 2010, Betacam SP, 56 мин., документален, черно-бял, цветен, режисьор и сценарист Адела Пеева, сърежисьор Антоний Дончев, оператор Жоро Неделков, композитор Борис Карадимчев, с участието на Валентин Танев, Захари Бахаров и Иван Юруков в игралните епизоди, продукция „Адела Медия”. 
Точно сега – в момент, в който доскорошният столичен кмет управлява като премиер – е подходящо да се обърнем към историята си и да видим документално-биографичния филм за онзи софийски кмет, наричан по негово време „единадесетия министър” на България и „некоронования цар” на София – инж. Иван Иванов.
Кой всъщност е инж. Иван Иванов?
Това е 42-рият кмет на София в третото българско царство, който – дори до днес – е най-дълго управлявалият кмет, ръководил столицата ни цели 10 години, 3 месеца и 15 дни. Засега той е и най-успешният кмет – с най-много приноси в строителството, благоустройството на инфраструктурата и културното развитие на София като модерна европейска столица, наричана през 30-те години на ХХ век „малкият Брюксел” и „Виена на Балканите”.
Откъде се появява инж. Иван Иванов?
Този забележителен човек с мургава кожа, тъмни очи и гъсти вежди е родом от гр. Сливен (1891 г.), но детството му минава в Стара Загора, а юношеството – в София като школник във Военното училище (1902-1908 г.). Сетне завършва висше образование в Политехническия строителен институт в Мюнхен (Германия) като хидроинжинер (1915 г.) и Пионерната част на Школата за запасни офицери в София като подпоручик (1917 г.).
Това е 42-рият кмет на София в третото българско царство, който – дори до днес – е най-дълго управлявалият кмет, ръководил столицата ни цели 10 години, 3 месеца и 15 дни. Засега той е и най-успешният кмет – с най-много приноси в строителството, благоустройството на инфраструктурата и културното развитие на София като модерна европейска столица, наричана през 30-те години на ХХ век „малкият Брюксел” и „Виена на Балканите”.
Откъде се появява инж. Иван Иванов?
Този забележителен човек с мургава кожа, тъмни очи и гъсти вежди е родом от гр. Сливен (1891 г.), но детството му минава в Стара Загора, а юношеството – в София като школник във Военното училище (1902-1908 г.). Сетне завършва висше образование в Политехническия строителен институт в Мюнхен (Германия) като хидроинжинер (1915 г.) и Пионерната част на Школата за запасни офицери в София като подпоручик (1917 г.).
По време на войните в началото на ХХ век участва като доброволец в санитарните команди в гр. Ямбол – през Балканската война (1913 г.), и като подпоручик в железопътните строителни бригади в Македония – през Първата световна война (1918 г.).
В мирно време работи като хидроинженер в отдел „Водни строежи” в Министерство на земеделието и държавните имоти (1919 г.), а после в отдел „Водоснабдяване и канализация” в Столичната община (1919-1924 г.).
Оглавявайки като специалист строежа на водопровода „София-Рила”, инж. Иван Иванов става директор на Строителна дирекция в Столична община (1925-1934 г.), където го заварва предложението да бъде назначен за столичен кмет (от 24.05.1934 г.).
инж. ИВАН ИВАНОВ
Поради високите му качества на професионалист той е приет за дописен член в Природо-математическия клон на БАН (1934 г.) и за частен хоноруван доцент по Големи водни строежи и язовири във Висшето техническо училище
в София (1942 г.).
Автор е на много научно-приложни изследвания по хидроинженерство, част от които са „Водопроводът Рила-София” (т. 1 – 1926 г.; т. 2 – 1936 г.), „Хлориране на питейната вода” (в списание на БИАД, 1929 г.), “Няколко сведения за пробиването на Тунел №20 на водопровода Рила-София” (1932 г.), „Белоискърският язовир” (1937 г.), „Вода за София” (сп. „Сердика”, 1940 г.) ...
Семейството му също е забележително
Баща му е майор Никола Иванов Карабаджиев – участвал в Сръбско-българската война (1885 г.), загинал при Дойран в Междусъюзническата война (1913 г.). Майка му е Екатерина Толмеджиева, която след смъртта на бащата започва обществена дейност като самарянка (от 1915 г.). Брат му Борис е офицер – загинал до гр. Петрич по време на Гръцката провокация през 1925 г. Брат му Мина е скулптор – завършил Висшето училище по изобразтелно изкуство в София, работил в Министерство на просвещението и Националния етнографски музей, автор на научни книги по златарство, член на художественото дружество “Родно изкуство” (от 1927 г.). Семейството му също е забележително
Сестра му Мария е съпруга на адвоката Димитър Дъбовски, който става защитник на инж. Иван Иванов пред Народния съд.
Негова съпруга е германката Матилда Хинце, родом от гр. Мюнхен – деловодителка и любителка на класическа музика, с която се запознават на концерт в Мюнхен през 1913 г., но се оженват чак през 1920 г. във Виена след дълга епистоларна кореспонденция.
От брака си има три дъщери – Елизабет (род. 1922 г.), Евгения (род. 1924 г.) и Бистра (род. 1928 г.).
С какво може да запомним инж. Иван Иванов?
Като кмет от 1934 до 1944 г. той ликвидира всички финансови задължения на Столичната община, натрупани през войните (особено през 1915-1918 г.).
Въвежда автобусния (1935 г.) и тролейбусния (1941 г.) транспорт в столицата.
С какво може да запомним инж. Иван Иванов?
Като кмет от 1934 до 1944 г. той ликвидира всички финансови задължения на Столичната община, натрупани през войните (особено през 1915-1918 г.).
Въвежда автобусния (1935 г.) и тролейбусния (1941 г.) транспорт в столицата.
Приема Правилник за изграждане на София, който регламентира строителните параметри на частните, обществените и държавните сгради в града (1934 г.).
Утвърждава градоустройствения план „Мусман” с 50-годишна перспектива, който предвижда София да се превърне в зелена столица, в „град-градина” (1938 г.).
Издава Наредба-закон на Столична голяма община, който присъединява към София околните села Бояна, Княжево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина и Драгалевци – оттогава столични квартали (1938 г.).Налага Наредба за софийското жителство, за да предотврати задаващата се жилищна криза в столицата поради миграциите през Втората световна война (1942 г.).
Открива сиропиталища за деца на загинали във войните и учредява благотворителна седмица „Гостоприемна София” с намаления на цените за бедни столичани и гости на града.
Основава ежегоден конкурс за литература и изобразително изкуство на тема „София” (1943 г.).
Реформира работата на общинските служби – въвежда картотечна система в счетоводството на столичната община; създава общинска банка и столичен кадастър; основава общинските служби „Чистота”, „Полиция”, „Бърза помощ”, „Културни грижи”, общинска статистическа служба и отдел за украса на града; инициира общинските стопански предприятия “Сердика” – млекоснабдителна централа, и “Топливо”; учредява сп. “Сердика” като информационен орган на Столичната община (1937 г.); построява много училища, стадиони и обществени бани.
Провежда успешна антикорупционна кампания срещу белгийския концесионер за електрификацията на София – прословутото дело “Кастерманс”.
Открива сиропиталища за деца на загинали във войните и учредява благотворителна седмица „Гостоприемна София” с намаления на цените за бедни столичани и гости на града.
Основава ежегоден конкурс за литература и изобразително изкуство на тема „София” (1943 г.).
Реформира работата на общинските служби – въвежда картотечна система в счетоводството на столичната община; създава общинска банка и столичен кадастър; основава общинските служби „Чистота”, „Полиция”, „Бърза помощ”, „Културни грижи”, общинска статистическа служба и отдел за украса на града; инициира общинските стопански предприятия “Сердика” – млекоснабдителна централа, и “Топливо”; учредява сп. “Сердика” като информационен орган на Столичната община (1937 г.); построява много училища, стадиони и обществени бани.
Провежда успешна антикорупционна кампания срещу белгийския концесионер за електрификацията на София – прословутото дело “Кастерманс”.
Организира конкурс за създаване химн на град София, чийто победители са поетът Асен Разцветников (текст) и Димитър Христов (музика).
Коя е драмата на живота му? Народният съд.
На 10.09.1944 г. е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ „Панчарево” и е отведен в Централния софийски затвор.
Коя е драмата на живота му? Народният съд.
На 10.09.1944 г. е заварен от отечественофронтовците във ВЕЦ „Панчарево” и е отведен в Централния софийски затвор.
На 01.04.1945 г. е изправен пред ІV военен състав на Народния съд, за да бъде съден според чл. 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд на „виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея”.
На 21.04.1945 г. е осъден на доживотен затвор с конфискация на имуществото, а на 08.07.1945 г. е изключен от редиците на БАН.
На 21.04.1945 г. е осъден на доживотен затвор с конфискация на имуществото, а на 08.07.1945 г. е изключен от редиците на БАН.
По-късно е помилван на 15 години затвор без връщане на имуществото и като затворник започва работа в мина „Пирин” (край село Брежани).
След съдебна реабилитация през 1948 г. с помощта на Трайчо Костов той отново постъпва на работа в Дирекция по водите към Министерство на земеделието. Тъй като е рядък специалист хидроинженер в новообявената Народна република България, той е назначен за главен инженер в Енергохидропроект към Министерство на електрификацията и мелиорациите, където остава да работи до пенсионирането си през 1958 г.
След съдебна реабилитация през 1948 г. с помощта на Трайчо Костов той отново постъпва на работа в Дирекция по водите към Министерство на земеделието. Тъй като е рядък специалист хидроинженер в новообявената Народна република България, той е назначен за главен инженер в Енергохидропроект към Министерство на електрификацията и мелиорациите, където остава да работи до пенсионирането си през 1958 г.
През това време участва в построяването на водноелектрическите централи край София и на няколко язовира. Умира през 1964 г. от мускулна дистрофия.
Строежът на Рилския водопровод е делото на неговия професионален живот.
Строежът на Рилския водопровод е делото на неговия професионален живот.
С изграждането на водопровода инж. Иван Иванов се бори да осигури трайното водоснабдяване на българската столица.
Замисълът му по онова време е критикуван от мнозина скептици сред колегията му, от негови лични или политически врагове като „фараонщина” и “египетски работи, непосилни за държавата”.
Инж. Иван Иванов, обаче, никога не се отказва от своята мечта, докато не я превърне в реалност и не предостави на столицата неизчерпаемите водни ресурси на Рила.
Коя е наградата му? Почитта на столичани.
Коя е наградата му? Почитта на столичани.
В чест на столичния кмет
Гражданите К. Стоев (текстописец) и Ив. Миленков (автор на музиката) посвещават марш на инж. Иван Иванов:
Столичани ще Ви помнят
зарад Рилската вода –
бистрите води на Рила
докарахте в града.
Горда София празнува
тая свежа благодат.
Името Ви ще е Рилски
и во веки веков!
Документалният филм на Адела Пеева и Антоний Дончев е първият опит за реабилитация на този достоен българин в паметта на поколенията след насилствената забрава от времето на социализма.
Този филм е отглас от един живот и зов за нов, изваден от саркофага на архивите и въвлечен в екранното битие на днешния ден. Първата публикация на текста е в “Public Republic”....ОР+
След “Чия е тази песен?” и “Развод по балкански”, в “Кметът” Адела Пеева отново е хванала предизвикателството за рогата – този път заедно с по-младия Антоний Дончев. След смешно-страшните балкански интерпретации на “Ясен месец” и трагиката на опропастените смесени бракове по времето на Енвер Ходжа, сега в едър план е съдбата на Иван Иванов (1891 - 1965) – велик хидроинженер и най-дълго управлявалият кмет на София (1934 -1944).
ПОЛЕЗЕН И ВЪЛНУВАЩ ФИЛМ
“Кметът”, документален, 2010, България, 56 минути, режисьори: Адела Пеева и Антоний Дончев, сценарий – Адела Пеева, продуцент – “Адела медия”, оператор – Жоро Неделков, художник – Георги Тодоров-Жози, композитор – Борис Карадимчев, звукорежисьор – Мариана Вълканова, в ролите: Валентин Танев, Иван Юруков, Захари Бахаров. Премиера – 30 март 2010 г. в Дом на кинотоСлед “Чия е тази песен?” и “Развод по балкански”, в “Кметът” Адела Пеева отново е хванала предизвикателството за рогата – този път заедно с по-младия Антоний Дончев. След смешно-страшните балкански интерпретации на “Ясен месец” и трагиката на опропастените смесени бракове по времето на Енвер Ходжа, сега в едър план е съдбата на Иван Иванов (1891 - 1965) – велик хидроинженер и най-дълго управлявалият кмет на София (1934 -1944).
След като построява Рилския водопровод, заради който е хабилитиран за дописен член (сега чл. кор.) на БАН, той е назначен на този пост от правителството на Кимон Георгиев. И продължава да развива градоустройството по стъпките на ген. Владимир Вазов, опитвайки се да хармонизира урбанизъм и живеене – от създаването на Голяма столична община, тролейбусния транспорт и монументалните сгради в центъра, през озеленяването, павирането и хигиената до Мусмановия план (1938) и откупуването на електрификационното предприятие на София от Белгийската компания (1941).
Иван Иванов успешно се бори и с корупцията (всеки месец в списание “Сердика” са публикувани разходите на кметството). След бомбардировките през 1944 остава сам в кметството, обикаля пеша софийските руини и публикува в “Зора” стихотворение, където пише: “Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби”. От 9 октомври 1944, естествено, вече не е кмет, обявен е за враг на народа и германски шпионин.
Тъй като е бил с ранг на министър, немски възпитаник, а и женен за германка, без малко да получи смъртна присъда от Народният съд, подобно на другите членове на правителството, но го спасяват язовирни планове. Въпреки че е осъден на 15 години затвор, през 1946 е освободен благодарение на руснаците.
Когато нашите отишли да молят за помощ във връзка с язовир „Сталин” („Искър”), им отказали с мотива: “Вие си имате изключителен специалист - инж. Иван Иванов”. Дълги години той работи в Енергохидропроект, а главният му обект е язовир “Искър”, на чието откриване не е поканен, “защото не ни трябват фашистки кметове”.
Когато нашите отишли да молят за помощ във връзка с язовир „Сталин” („Искър”), им отказали с мотива: “Вие си имате изключителен специалист - инж. Иван Иванов”. Дълги години той работи в Енергохидропроект, а главният му обект е язовир “Искър”, на чието откриване не е поканен, “защото не ни трябват фашистки кметове”.
Доста от тези подробности научих от филма „Кметът”. Както и че точно Елин Пелин е настоял за изключването на инж. Иван Иванов от БАН. Както и че е бил с досие и преди 9 септември (защото е работил с комунисти, като Петър Славински и Орлин Василев), и след това (последният, естествено, не си е мръднал пръста за него). Според челичения догматизъм и идеологическата параноя не само е опропастен животът на кмета и семейството му, но и дейността му в общината десетилетия е забулвана в тайни.
И филмът е изключително полезен - изважда важни факти от живота и дейността на своя герой през хроники, фотоси, страници от досието и интервюта с дъщерите му Бистра Иванова-Манова (основно) и Елза Иванова-Маринтьова (епизодично), както и с историците Искра Баева и Елинка Бояджиева. И от чуто-видяното се налагат неизбежните асоциации и носталгични паралели между тогавашна и днешна София. Да им завиди човек на столичани по времето на инж. Иван Иванов...
Въпреки че показва града от различни ракурси (има и откъси от „Един ден в София” на Захари Жандов), планината - от едно време и днес, събития от царство България и Народната република, филмът акцентира - смислово и визуално - върху Народния съд и разсечените от новата власт съдби. В търсене на по-ефектно въздействие, авторите прибягват и до актуалните в документалното ни кино възстановки (в ареста), но, макар и деликатни, макар и с физическо приближение до Иван Иванов (Валентин Танев), те по-скоро дращят органиката на филма. В този аспект ми липсваха имената на участниците – по-чисто би се гледал с тях.
В “Кметът” Адела Пеева продължава заниманията си с политическия вампиризъм от “Развод по албански” като документален екшън. Адекватно е съавторството й с Антоний Дончев, показал абсурда на социалистическата ни външна политика в „Частно разследване”.
„Кметът” надскача юбилейността на първоначалния проект (по случай 130-годишнината от провъзгласяването на София за столица) и се превръща в поредното вълнуващо документално разсъждение за българските нагласи и травматичната ни национална участ.
Горещо ви препоръчвам този филм, а аз самата вече очаквам новия проект на Адела Пеева, посветен на летеца-авантюрист Димитър Списаревски-Спаич...ОР+
Геновева Димитрова
ИВАН ИВАНОВ – КМЕТЪТ, КОЙТО МОДЕРНИЗИРА СОФИЯ
Кадър от документалния филм „Кметът”
На 29 и 30 март в Дома на киното в София се състояха премиерни прожекции на документалния филм „Кметът” за най-дълго управлявалия градоначалник на София – инж. Иван Иванов. Той е начело на столицата в продължение на 10 години – от 1934 до 1944-та. Драматичната му съдба е отражение на събитията и превратностите, белязали 20-и век.
Роден е в семейството на офицера Никола Иванов – един от героите на Балканската и Междусъюзническата войни. Самият Иван Иванов прекъсва следването си в Мюнхен, за да участва като доброволец в тях. През 1915 г. се дипломира в Германия като хидроинженер. Жени се за голямата любов на живота си – германката Матилда, от която има три дъщери. Преди да стане кмет, се заема с тежка и отговорна задача – да докара вода от Рила в растящата столица.
„Той обикаля цялата Рила планина с група сътрудници, за да уточни дали водата от нея е достатъчна за София – разказва Адела Пеева, сценарист и сърежисьор на филма заедно с Антоний Дончев. - Започва строежа на Рилския водопровод, става негов директор. Това е един огромен труд, едно невероятно постижение за инженерната мисъл и голяма благодат за града. Както казва ген. Владимир Вазов, кмет преди Иван Иванов, ако в чужбина някой беше направил такъв подвиг, щяха да гърмят фанфари.
А ние, скромните българи, си мълчим. Характерно за Иван Иванов е, че той е много изпълнителен човек, има своя визия за нещата и, независимо от това какво се случва, ги осъществява. Разбира се, това му е коствало много след политическите промени през 1944 година.
Той е предаден на Народния съд, искана му е смъртна присъда. След това прокурорът оттегля искането си и Иванов е осъден на доживотен затвор. Но тъй като няма кой да довърши язовир „Сталин”/днес „Искър”/ и язовир Бели Искър, народната власт е трябвало да го помилва. И този човек, който е строил преди това София и България, продължава пак да работи за тях, нищо че политиката се е променила и идеологията е съвсем друга. Той просто е професионалист, технократ, патриот.”
А тайната полиция на царска България не е имала доверие в него, той е бил следен, имал е досие. Дори е бил обвиняван, че държи на работа комунисти в общината.
„Идеологиите тогава са виждали в него някаква заплаха – продължава Адела Пеева. - Не са могли да го възприемат като човек, който просто иска да си върши работата. Знаем, че периодът на неговото управление е бил смятан за златното десетилетие на столицата. Наричали са София „Виена на Балканите”, „малкия Брюксел”.
„Идеологиите тогава са виждали в него някаква заплаха – продължава Адела Пеева. - Не са могли да го възприемат като човек, който просто иска да си върши работата. Знаем, че периодът на неговото управление е бил смятан за златното десетилетие на столицата. Наричали са София „Виена на Балканите”, „малкия Брюксел”.
Споменът за него обаче дълги години е можел да бъде намерен само в досиетата. Той просто е забравен. Но, както казва една от участничките във филма, по-добре човек да е забравен, отколкото очернен. За всичко си идва времето.”
Когато става кмет, Иван Иванов въвежда прозрачност за начина, по който се харчат общинските пари. Всеки месец разходите на кметството се публикуват в списание “Сердика”. По негово време към София се присъединяват околните села и се създава Столична голяма община. Павират се улиците в градския център.
Построени са знаковите сгради на Българската народна банка, Телефонната палата, Военното министерство и много други. Разширена е трамвайната мрежа, пуснати са няколко автобусни линии и първият тролей – до квартал Горна баня. Засажда се огромен брой дървета край булевардите. Чужденците, които идват в София, разказват, че тя е един от най-чистите и зелени градове в Европа, че градският транспорт е редовен, а ватманите и шофьорите – приветливи.
Филмът за Иван Иванов се опира на богат и интересен архивен материал от България и Германия: документи, филмови кадри и много фотоси, тъй като той е бил публично лице и често е бил сниман. Част от това архивно богатство се показва за пръв път у нас. Много ценни са разказите на двете му живи дъщери.
Филмът за Иван Иванов се опира на богат и интересен архивен материал от България и Германия: документи, филмови кадри и много фотоси, тъй като той е бил публично лице и често е бил сниман. Част от това архивно богатство се показва за пръв път у нас. Много ценни са разказите на двете му живи дъщери.
“Особено по-младата от тях, Бистра Иванова, много ни помогна, една жена с достойнство, с благородство, която не се е озлобила от преживяното – споделя Адела Пеева. – Всъщност, и нейният баща, след като е бил помилван и освободен от затвора, защото не е имало кой да завърши двата язовира, също не се е озлобил и до края на дните си работи за България.”
Единственият паметен знак за инж. Иван Иванов, най-дълго управлявалия кмет на София, днес е скромна плоча на фасадата на къщата, в която той е живял със семейството си. Филмът за него не просто попълва една празнота в паметта ни. Той се гледа на един дъх – заради умелата си драматургична структура, вплитането на игрални възстановки в документалния разказ, музиката на Борис Карадимчев.
Единственият паметен знак за инж. Иван Иванов, най-дълго управлявалия кмет на София, днес е скромна плоча на фасадата на къщата, в която той е живял със семейството си. Филмът за него не просто попълва една празнота в паметта ни. Той се гледа на един дъх – заради умелата си драматургична структура, вплитането на игрални възстановки в документалния разказ, музиката на Борис Карадимчев.
Със сигурност столичани ще научат много за Иван Иванов и неговото време, нещо повече, ще бъдат развълнувани от документалната лента, която от 6 април ще бъде прожектирана в Дома на киното в София. Тя е създадена в патньорство с Гьоте институт и ще бъде показана във всички негови представителства в Европа. Освен това, създателите й смятат да го предложат на международни фестивали, които включват филми, занимаващи се с архивите и проблемите на миналото.Снимките са предоставени от създателите на документалния филм „Кметът”...ОР+
Венета Павлова
Венета Павлова
